Соционика: хората като типове и техните взаимоотношения

Дмитрий Литов (Санкт-Петербург),
Калин Янев (София),

"Инсайт", София, 2006, № 12, с.

 

И не, този път не става въпрос за астрология. В историята участват: Съветският съюз, жена-социолог, дисидентски научни идеи, типологията на Юнг и ъндърграунд психологическа теория, която успява да употреби перестроечната популярна периодика (помните ли „Огонек”?), за да стане настоящ хит в Русия и Украйна.  

През 60те години в Литовската съветска социалистическа република социологът Аушра Аугустинавичюте (която по-късно приема значително по-ергономичното Аугуста за псевдоним) изучава щастието в брака. Идеологически порядъчните фактори, които трябва да засича, са, разбира се, обществени (или как всички извън семейството повлияват двамата млади). Очакваната изненада е, че някои напълно „нормални” – от класова, икономическа, образователна и всякакви подобни гледни точки -  бракове далеч не се отличават с извънредно щастие. Добре, къде е причината? Аугуста започва да чете психоанализа. Което е почти или направо невъзможно занимание за повечето съветски хора, но не и за литовците, които преди 1940 година са успели да преведат достатъчно много. И така, късметлийката по отечество, Аугуста, поема по читателския път на всеки въодушевен първокурсник по психология, започвайки с кой друг, ако не Фройд. Скоро обаче се натъква на типологията на Юнг и заради нейната систематичност я избира пред останалите, с които се е запознала, за да я приложи по отношение на брачните взаимоотношения. По този начин се ражда цялостен модел. Неговото ядро е твърдението, че хората могат да се класифицират по вродени личностови типове, взаимодействията между които са точно определени. Своята теория Аугуста нарича соционика.

Закономерно, току-що възникналата соционика е посрещната с унищожителни рецензии от блюстителите на господстващата научна идеология. Накратко, ако уважаемият читател има нещастието да се роди с нещо вродено в психиката си в началото на 80те години на ХХ век в социалистическия блок, малко вероятно е околните (марксист-ленинисти по условие) да приемат, че уважаемият читател действително съществува. По-разумно е гражданите кротко да си се появяват във вид tabula rasa и средата да ги изгражда като свои пълноценни продукти.

Отречена от научната психология, социониката няма друг избор освен да се обяви за самостоятелно познание и да се развива „полу-нелегално”, далеч от институтите. По това време се формира кръг от последователи и съмишленици около Аугуста. Без идеологически баласт и всякаква друга научна цензура започват да се роят хипотези и „открития”.  Социониката придобива вид на обхватна (макар и не изрядна) теория със свои методи, опитваща се да обясни разнообразни явления – от структурата на личността до взаимоотношения на работните колективи. Трибуна намира в научно-популярната преса (тогавашните съветски списания „Инсайт”), чрез която Аугуста успешно прочува своите типове, представяйки ги в образа на поп-културни персонажи (Дон Кихот, Штирлиц, Жан Габен и в този дух, вместо сложно звучащите формулировки от сорта на „логико-интуитивен екстраверт, рационален”).

В даден момент (и по-точно – 1985 година, едва 1985 година) социониците разбират, че на Запад типологията на Юнг автономно е била развивана по сходен маниер. Установяват обаче (вероятно с облекчение), че никой друг не е стигнал от типовете до взаимоотношенията между тях. Известен пример е радващата се на всенародна любов и популярност в отсрещната свръх-сила, САЩ, типология на учителката Изабел Майерс и нейната майка, ученичка на Юнг, Катарина Бригс: лека, разбираема и бързо приложима теория, придружена, както си му е редът, с тест и с никакви допълнителни усложнения, породени от търсене на дълбоки закономерности. Правите теста и разбирате кой от 16 типа личност сте. Препоръчват ви каква професия да си изберете.

През 90те години, та до днес, социониката, която вече е широко популярна в Русия и Украйна, започва да се приобщава обратно към официалната, научна психология. Процесът на реабилитация сам по себе си е интересен, но може би вече е време да разкажем самата теория. Започваме с един човек, когото познавате.

Теорията за типовете на Юнг

Основата на социониката е личностовата типология на Карл Густав Юнг. В началото на ХХ век швейцарецът прави предположението, че някои дълбинни черти на характера си протиборостват. И извежда четири такива противостоящи двойки:

Интуиция – сензорика (усещане). Интуитивният, човек с развитовъображение и абстрактно мислене, обикновено е невнимателен към детайлите. Сензорният, напротив, владее добре пространството около себе си, помни подробностите, обикновено трудно усвоява „прекалено отнесените” понятия и предпочита да бъде „човек на практиката” и много-много да не се занимава с теория.   

Мислене – чувстване (в социониката: логика – етика). Този признак е свързан с „въвлеченост” в света на чувствата и страстите (етика) или с не особена „въвлеченост” в него (логика). Блестящите логически постройки, теории, методики трябва да са безпристрастни (универсални) и  по правило се постигат за сметка на понижена чувствителност към емоционалните дразнители – именно в такава обстановка работи добре „чистата мисъл”. Затова логиците, със своята външна увереност и твърдите си позиции, често са излишно (може би) праволинейни в сферата на емоционалните взаимоотношенията.

Екстраверсия – интроверсия. От всички Юнгови термини тези са най-разпространени в психологията, макар не рядко да се използват в далечен от първоначалния смисъл. Като цяло, полюсите на двойката представят преобладаване на възбуждащи или на подтискащи механизми: екстравертите  охотно реагират на всякакви външни стимули, докато интровертите гледат да се предпазят от излишни дразнители. Неправилно е признакът да се свързва само с общителност. Например интуитите-екстраверти често насочват интуицията си не към контактност, но към усвояване на нови знания, благодарение на което са потенциални откриватели или изобретатели-рационализатори. Интровертите се стремят не толкова да поемат инициатива, колкото да поддържат ситуацията в състояние на равновесие, да сведат до минимум възможните конфликти. За тях е по-лесно да станат „човек на отбора”. (Да не се бърка с конформизъм.)

Рационалност – ирационалност (съждение – възприятие). Рационални Юнг нарича хората, за които последователността в собствените мнения и действия е по-важна от приспособимостта към измененията на ситуацията. Ирационалните, обратно, се отличават с гъвкавост, която често води до мъгляви позиции и нееднозначни изказвания, оставящи възможност за маневри при нужда.

Психичният тип представлява разположението на личността по тези двойки.

Юнг изказва само смътни догадки за природата на разгласените от него психични типове. При все това - по неговото мнение - те задължително би трябвало да представляват дълбинен пласт, който слабо зависи от фактори като възпитание, културна среда и пр. Описвайки редица случаи, в които негов пациент сякаш е преминавал от тип в тип, Юнг подчертава, че за всеки такъв пациент един от типовете е бил „природна предразположеност”.  Другият е противоречал на това и поддържане на подобна маска е било възможно единствено с цената на все по-дълбоко потапяне в неврозата.

Важно следствие от концепцията на Юнг е, че макар личността да е изменчива и податлива на влияния от обкръжаващата среда, съществува предел, до който това може да се случва. Този предел се задава от психическия тип.

Социониката: от типовете към отношенията

В противоборстващите качества, описани от Юнг, Аугуста вижда ключ към разбиране на дълбинната природа на междуличностните конфликти. Става въпрос за почти инстинктивната способност адекватно да се реагира на сигналите на партньора, за особеностите на социалното ни възприятие и преработка на информацията.

Сократ в диалога на Платон „Лисид” не успява да даде отговор кое е по-важно в приятелството – сходството (плюс: взаимно разбиране, минус: безпомощност и на двамата в едни и същи ситуации) или различието (плюс: допълване на слабите и силните качества, минус: трудно разбирателство). По същия начин Аугуста отначало има главоболия с идентифицирането на връзките между типовете, които носят комфорт. Недоумява например защо разлика - всичко на всичко - в една от двойките на Юнг води до кардинална промяна в облика на взаимоотношенията. Например интуитвно-етическият екстраверт, ирационален (Том Сойер) с лекота намира общ език със сензоро-логическите интроверти, ирационални (Жан Габен), докато общуването му/й с логико-сензорните интроверти, рационални (Максим Горки) е съпроводено с конфликти и недоразумения.

Решението на проблема бегло загатва самият Юнг. Аугуста успява да го развие в цялостен модел, който нарича Модел А.

В социониката двойките на Юнг са дихотомии, т.е. всички хора се делят на интуити или сензорици, на логици или етици, на екстраверти или интроверти и на рационали или ирационали. Или сте екстраверт, или сте интроверт – едно от двете. По този начин от четирите двойки се извеждат 16 типа личности (да кажем, сензоро-логически екстраверт, ирационален – Маршал Жуков). Но това все още не помага да разберем анатомията на взаимоотношенията помежду им. В Модела А шестнайсетте типа се раздробяват на значително по-сложни съставни. Първата стъпка на Аугуста е да приеме съществуването на 8 соционични функции. Те представляват начините, по които психиката ни борави с информацията, дейностите, които осъществяваме със социално-информационната част на психиката си. Обликът на тези функции се определя от така наречените „аспекти на информационния обмен”, които са също 8 на брой. Представете си соционичните функции като кутии, които могат да побират макро-молекулите – аспекти на информационния обмен. Всеки човек разполага с осемте кутии на соционичните функции, в които се настаняват всички 8 макромолекули, но в различна комбинация. Начинът, по който са се подредили макромолекулите по кутиите, дава типа личност.

Аспектите на информационния обмен представят комбинации на три от възможните четири качества, в които задължително присъства екстраверсия-интроверсия. Например това е логика-екстраверсия-рационалност, която се нарича делова логика и се проявява като пресметливост, критичност, вникване в процеса, дребнавост, скептицизъм, инат.

Осемте аспекта присъстват у всеки човек, но в различна комбинация. Това показва, че противоборстващите двойки на Юнг съществуват в психиката ни едновременно, но винаги едното е наша по-силна способност от другото. Еекстравертът в своя слаба страна е интроверт.

Силните и слабите страни са соционичните функции. Те са: 1. програмна. Чрез тази функция човек получава най-пълна информация за света. Мислите, действията и често професията зависят от вида на аспекта, попаднал в тази кутия; 2. творческа. Това е начинът за реализация на програмната функция. Творческите възможности се определят от аспекта, присъстващ тук; 3. ролева. Аспектът на функцията показва какви се стараем да изглеждаме (за да прикрием слабите си качества). Продължителна активност в такъв режим е изтощителна и трудно постижима, защото противоречи на природата ни; 4. уязвимост. Мястото на най-малко съпротивление. Този аспект показва къде се нуждаем от помощ. Критика е безполезна, но целенасочени съвети и готови решения; 5. внушение. Чрез тази функция възприемате безкритично информацията, определена от аспекта. В същото време слабо съзнавате потребностите си, изобразени от него; 6. активационна. Активността по аспекта на тази функция зависи от поддръжката и окуражението на околните. Без подкрепа такава липсва; 7. наблюдение. Информацията се възприема и обработва добре, но активност по аспекта липсва. Вместо това човек охотно критикува грешките на другите; 8. демонстративна. Чрез тази функция действаме автоматично, по навик, идва ни отвътре, без да се замисляме за правила.

Силните соционични функции са 1 и 2 (наричани Его). Като „условно силни” можем да определим 7 и 8 (Ид), а като слаби – 3 и 4 (СуперЕго) и 5 и 6 (СуперИд).

И така, вече имаме необходимата основа за извеждане на междутипните взаимоотношения. Те се определят от информационния обмен и зависят от подредбата на аспектите по функции у участниците в общуването. Повечето соционици приемат, че видовете взаимоотношения са 16 на брой: дуалност, тъждественост, активация, огледалност, противоположност, квази-тъждественост, супер-его, конфликт, поръчка (поръчител, изпълнител), ревизия (ревизьор, ревизиран), полу-дуалност, мираж, роднинство, делови взаимоотношения. Жизнеутвърждаващо ще се спрем само на „най-приятните” от тях:

1. дуалност. Пълно личностово допълване. Силните страни на единия са слабите на другия. Задълженията се разделят по естествен начин между двамата (вие гледате футбол, тя чисти, пере и готви). Все пак  перфектните дуални взаимоотношения не се формират бързо, тъй като единият в двойката е екстраверт, а другият – интроверт.;

2. тъждественост. Пълно съвпадение. Дълбоко взаимно разбиране, но неумение за взаимопомощ. Тъждествените типове личност виждат света с едни и същи очи, обработват еднакво информацията, правят идентични изводи, но се сблъскват и с едни и същи проблеми. Добър пример за тъждествена семейна двойка са Пиер и Мария Кюри (и двамата – логико-интуитивни интроверти, рационални);

3. активация. Това са най-леките взаимоотношения. Партньорите взаимно се стимулират, въодушевяват се от контакта си. С течение на времето обаче може да се получи прегряване. Такива взаимоотношения се препоръчват за излети и купони;

4. огледалност. Думите на единия се отразяват в постъпките на другия. Все пак отражението понякога е изкривено, т.к. всеки коригира действията си, изхождайки от различни норми на поведение.

Разгледаните четири вида взаимоотношения се наричат квадра и са обявени за най-комфортните семейни и дружески връзки.

Някои достойнства и някои недостатъци

Едно от големите достойнства на социониците е, че сами признават недостатъците на своята теория. Преди всичко, особено неблагоприятно за концепциите е, че рядко са експериментално проверени. Хипотезите, превърнати в закони, разчитат на наблюдение, интервю и личен опит, което е далеч от правилата на „тежката” психология.

От тук следват редица неудобни въпроси. Имаме право да попитаме защо 16те типа връзки са именно тези и именно толкова, как се обосновава съществуването на аспектите на информационния обмен и соционичните функции, освен че чрез тях прегледно се извеждат недоказаните интертипни взаимоотношения. И така нататък, продължавайки със сходни въпроси, касаещи всички феномени в теорията чак до двойките на Юнг. И като стана въпрос за тях, нека попитаме: защо са дихотомни? Има ли някой от вас усещането, че даден човек може да е логик-екстраверт-рационал в преобладаващата част от действията си (програмната функция), но все пак действията му да са по-малко логико-екстравертно-рационални от тези на някой друг? И за да е по-ясен въпросът: възможно ли човек да е Дон Кихот, но по-малко Дон Кихот от съседа си? Ами, просто трябва да се провери.

Социониката крие една особена голяма опасност. Забелязали ли сте колко лесно вярваме на астрологията? Това се дължи на една основна потребност на социалното възприятие – подреждането на околните хора и себе си в категории. Ако бързо мога да класифицирам всеки човек като определен типаж, ще знам как да реагирам на него/нея и какво да очаквам. И ето точно тук е опасността – очаквайки някакво поведение от отсрещния, аз се държа по определен начин и така предопределям очакваното да се сбъдне. Отнасяйте се с хората от малцинствата като с престъпници и те почти непременно ще станат такива. Очевидно е, че тази „почти непременност” може лесно да бъде преоблечена като „по рождение са такива”.

Социониката има много достойнства. Някои от тях вече проличаха, но  искаме да обърнем внимание на едно по-особено. Социониците преценяват научните хипотези и от гледна точка на психическия тип на техния автор. Да кажем, Дмитрий Литов и Калин Янев са хора с такъв и такъв тип и ето защо изказват тези идеи, вместо някои други. Следователно по еди кои си пунктове ние можем да търсим слабости в твърденията им. Този подход към науката се нарича психологизъм и българската част от авторския колектив на статията му симпатизира.

Тук разказът свършва. Пожелаваме успех на социониката, а на читателите – приятен ден. 

 

электроинструмент дрель шуруповерт на Домашнем мастере ; Лучшие цены на фрезерный станок для производства мебели.